На изток от рая

През 1948 г. Джон Стайнбек се завръща в родното си градче Салинас в Калифорния, за да се посвети на романа „На изток от рая“. Това забележително платно на американската действителност, тази велика приказка за любовта и омразата, за силата и отчаянието, за крушенията на човешкия порив, но и за неговите смайващи триумфи, оглавява всички класации на най-продаваните книги – не само в САЩ. Според самия автор книгата е резултат от 11 години мисловна бременност, 1 година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и свиреп мазол на пръста на дясната му ръка. През 1955 г. „На изток от рая“ е екранизиран от големия холивудски режисьор Елия Казан.

„На изток от рая“ е книга за хората със сърце и душа!

„Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничко.”

„…стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.”

„Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли… А това е опасно…но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек… Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.”

„Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.”

„Гладният се насища с въображение.”

„Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?”

„Да слушаш и да четеш, не е като да говориш и пишеш.”

„…Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: “Нищо не можах да сторя, така било писано!” Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято. Знаете ли, тия старци, които неусетно се носеха към смъртта, сега са много любопитни да умрат.”

„Има хора, чието бъдеще, добро или лошо, просто се излъчва от самите тях.”

„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна…”

„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”

„Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”

„Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.”

„Понякога мълчанието е най-красноречиво.”

„Едни деца искат да се правят на малки, други – на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.”

„…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!”

„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”

„Нещата не се изменят, ако ги изместиш другаде.”

„Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!”

„… Защото всичко, което съществува, е в един или друг смисъл зародишът на онова, което ще бъде.”